Powered By Blogger

петък, 21 октомври 2011 г.

Дар от Природата, автор: Александър Сенников, фотографии

Фотографиите са на Александър Сенников, аз съм ги обработила с компютърни програми. Ето тук може да видите оргиналите на фотографиите.


четвъртък, 20 октомври 2011 г.

MICRO HOUSE

Австралия

Южна Америка

Северна Америка

Африка

Азия

Европа

Египет

Гърция

Испания

САЩ

Англия

Германия

Франция

Италия

Русия

Караваджо

Тициян

вторник, 18 октомври 2011 г.

Изложба по случай 75 годишнината от рождението на скулптура Илия Беширов

Автор: Първолета Л. Кръстева

С Илия Беширов се запознах през есента на 1985 г. Бях разпределена на стаж към него за втория срок на учебната 1985/1986 година. Той бе моят наставник за практическият ми стаж в дванадесети клас на Каменоделното училище в Кунино. По това време Беширов бе директор на галерията към ОИМ Враца. Отидох сутринта в 07.00 ч. във фоайето на музея, той ме чакаше със скръстени на гърба ръце. Нисък, леко плешив, с брада, усмихнат, очите му излъчваха топлина и спокойствие. Заведе ме в кабинета си, запозна ме с библиотеката от специализирана литература. Обади се по вътрешната линия на телефона и след десетина минути на вратата се почука. Влезе стройна млада жена с къса коса:
- Запознайте се, това е Руми – нашата реставраторка. Твоето работно място ще е при нея всеки ден до 14.00 часа през времето в което ще бъдеш тук.
Жената ми подаде ръка, усмихна се, казах си името и тримата слязохме в мазето, под кабинета на Илия Беширов, където се помещаваше залата за реставриране. Руми ме настани на един стол пред една маса, даде ми комплект четки, показа ми как се почистват детайлите и къде и как да ги сортирам, за да може след това с лепило да ги съединим.
- В 14.00 ч. ще дойда да те взема и отиваме в ателието. – това само каза Беширов и ни остави да работим.
Работата на реставратора е увлекателна, като сглобяване на детски пъзел. Редиш едно след друго парченцата на масата пред теб и те сами показват местата си … толкова занимателно, че не усещаш как идва време за обяд, как минутите бързо минават и идва определения от наставника ти час за среща.
Вратата ненадейно се отвори. Той стоеше на прага, държеше якето си в ръка и ме подкани:
- Първолета, хайде да тръгваме. Там ще е още по-интересна работата, която съм ти приготвил.
Станах, взех си якето от закачалката зад вратата, облякох се и тръгнахме.
Ателието на Илия Беширов се намира в подножието на Врачанския балкан, в дясно в подножието на хижата. Пътя от галерията до него е около петнадесетина минутки. Вървяхме мълчаливо по пътя. По едно време стигнахме до две еднакви къщи – големи, видимо двуетажни, с остри покриви.
- Пристигнахме. – каза той. Бръкна в джоба на якето си извади един ключ и ми го подаде. – Това е твоят ключ от моето ателие. Докато си на стаж при мен ще имаш ключ от ателието ми – твой е. Дал съм на децата си. Този е за теб, от днес ти си моята втора дъщеря. – в този момент се почувствах странно. Обзе ме невероятно чувство, един непознат за мен човек ме приемаше като част от своя свят. Приятно, мило и незабравимо посрещане, което остана в мен за цял живот.
Отключих огромната врата и ахнах … пред мен се отвори огромно пространство в средата на което се издигаше висок до тавана макет на някакъв мъж в църковно облекло … сащисах се. Тогава този на вид малък човек се разсмя с пълно гърло:
- Изплаши ли се?!?!? Това ще бъде паметник на Св. Софрони Врачански, ще бъде в центъра на града, в края на ул. “Търговска”. Това е макетът по който ще бъде направен паметника. Ето тук – той ми показа един скулптурен статив – ще бъде твоето работно – ще работиш по зададени от мен теми. Изкуството е свързано с много труд и постоянство. За да успееш да развиеш заложбите си, да извадиш на бял свят своето усещане за света около теб е необходим страшно много труд – това го запомни. Ето там – и той посочи в единия ъгъл на помещението – се намира глината. Ето там – посочи ми стълбището срещу вратата – са стълбите към стаята горе. Ето там е масата за почивка и пейката около нея. … - така като да ме настаняваше в нов дом той ми посочваше едно по едно местата, инструментите и всичко от което се нуждае човек, за да може да пресъздава своите идеи в пластики.
Този човек ме прие като своето трето дете и си останах за него такова до последните му дни … той се вълнуваше, когато се занимавах с дизайн на облеклото, когато родителите ми не ми разрешиха да започна работа като дизайнер в ЦНСМ Боряна, Червен бряг той плака заедно с мен, когато направих първото си модно ревю в бар-дискотека Мариус във Враца той присъства, когато започнах да правя дрехи и участвам в модните ревюта на Ариес уникат – той ме насърчаваше, когато на 30- я си рожден ден взех решение да кандидатствам и уча Арт дизайн в Нов български университет той ме насърчи, също когато реших да запиша и уча магистратура по Изкуствознание … винаги, когато си ходех на Враца през годините аз отивах и се срещах с него. За мен той бе Бащата, с когото можех да споделям всичко, което ме вълнуваше в изкуството, той ме разбираше, даваше ми опора и вяра в това, което се стремях да постигна.
Говорехме за изкуството, за живота, за това кой какво е видял, прочел, научил, споделяхме си лични неща … тежко преживяхме и двамата раздялата със сина му Роберто … радвахме се на раждането на внучката му Лия … плакахме когато почина мама … След това си ходех на Враца само за Коледа за помена на мама … и така, когато си отидох на Коледа 2006 г. минах покрай къщата му срещу Николачковото кафене … замръзнах … той ме гледаше все така спокоен от снимката на един огромен некролог, залепен на входната врата. Бе починал на 17 април същата година. Стана ми студено … и страшно … защото никъде не бях прочела за неговата смърт. Той бе един от големите автори в скулптурата за времето в което живеех. Във вестниците и по новините вървяха какви ли не неща от това кой кого убил, окрал, кой какво казал и т.н. … а за човекът, който бе останал с творбите си в историята на държавата ни – нищо … едно голямо нищо, което бе отбелязано само с една статия в местен вестник.
Илия Беширов бе роден на 20.10.1936 г. в с. Рогозен. Бил е директор на Каменоделното училище в Кунино. Директор на Художествената галерия в гр. Враца. Илия Беширов бе великолепен човек, който обичаше света около себе си, раздаваше му се, радваше му се и го пресъздаваше по свой начин, като не преставаше да се труди. Освен семейството, приятелите, живота, скулптурата той обичаше и живописта.
Благодарна съм на дъщеря му Веселка, че направи негова страница в интернет пространството, където когато имам потребност мога да остана насаме с него дори и по този начин.
На 20.10.2011 г. в Художествената галерия в гр. Враца се открива изложба по случай 75 години от рождението му.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Златното бижу на Индия_Златният храм или Harmandir

Смята се,че храмът е построен през 1588 от Гуру Арджан Дев, с идеята да стане основно средище за поклонение на сингхите. Златният храм, или Harmandir на местен език, символизира с всеки един елемент от архитектурата си и всеки един детайл от интериора си философията на сингхската религия. Построен е точно в средата на изкуствено създадено езеро, по концепция на Гуру Амар Дев, като израз на смисъла на "ниргун и саргун" - удохотвореността и вечността- царството на човешкото съществуване. Въпреки, че Гуру Арджан Дев положил основите на Златният храм, историята показва, че построяването е отнело много години на еволюция и известни изменения, защото многократно е разрушаван от мюсюлмански войски и всеки път сингхите го построявали отново и отново...и всеки път ставал по-красив от предишния. В културно отношение, това е най-значимото светилище за сингхите и един от най-старите храмове, построени специално за техните молитви. Намира се в град Армитсар, основан от гуру Рам Дас, четвъртият сингхски гуру. Златният храм балансира своите 152 кв.м.на квадратна платформа в езерото с площ 420 кв.м. Единствената му връзка със земята е 1,2 м. широк мост. Построен е така, че пред главния вход на храма се разделя на две и го обикаля по контурите, за да може всеки, който тръгне по него, в крайна сметка да се озове на стълбите към Господ. Основата на постройката e изцяло от мрамор, от най-високо. Освен първият етаж, цялата останала част от сградата, до най-малкия детайл и извивка, е облицована със злато. Таванът на първият етаж, наречен Свещенната книга на сингхите, е покрит напълно от скъпоценни камъни. Храмът има четири главни входа, откъм четирите посоки на света. Това символизира новата вяра, където не се прави разделение между религиите и техните светилища. Нещо като унифицирана изповедалня. Хората просто идват и се кланят в която посока искат.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Списания за пачуърк







Да си направим пачуърк


 Да си направим пачуърк Предлагаме на българските любители актуални списания за пачуърк. Коричната цена на списанията в Европа е от EUR4,50 до EUR 5,50. С помощта на издателствата и вносителите успяваме да постигнем приемлива цена за Балгария, като предлагаме актуалните броеве на цени от 6,00 до 7,00 лв. Предлагаме и годишен абонамент: списанията се изпращат ежемесечно като препоръчана пратка.