вторник, 18 октомври 2011 г.

Изложба по случай 75 годишнината от рождението на скулптура Илия Беширов

Автор: Първолета Л. Кръстева

С Илия Беширов се запознах през есента на 1985 г. Бях разпределена на стаж към него за втория срок на учебната 1985/1986 година. Той бе моят наставник за практическият ми стаж в дванадесети клас на Каменоделното училище в Кунино. По това време Беширов бе директор на галерията към ОИМ Враца. Отидох сутринта в 07.00 ч. във фоайето на музея, той ме чакаше със скръстени на гърба ръце. Нисък, леко плешив, с брада, усмихнат, очите му излъчваха топлина и спокойствие. Заведе ме в кабинета си, запозна ме с библиотеката от специализирана литература. Обади се по вътрешната линия на телефона и след десетина минути на вратата се почука. Влезе стройна млада жена с къса коса:
- Запознайте се, това е Руми – нашата реставраторка. Твоето работно място ще е при нея всеки ден до 14.00 часа през времето в което ще бъдеш тук.
Жената ми подаде ръка, усмихна се, казах си името и тримата слязохме в мазето, под кабинета на Илия Беширов, където се помещаваше залата за реставриране. Руми ме настани на един стол пред една маса, даде ми комплект четки, показа ми как се почистват детайлите и къде и как да ги сортирам, за да може след това с лепило да ги съединим.
- В 14.00 ч. ще дойда да те взема и отиваме в ателието. – това само каза Беширов и ни остави да работим.
Работата на реставратора е увлекателна, като сглобяване на детски пъзел. Редиш едно след друго парченцата на масата пред теб и те сами показват местата си … толкова занимателно, че не усещаш как идва време за обяд, как минутите бързо минават и идва определения от наставника ти час за среща.
Вратата ненадейно се отвори. Той стоеше на прага, държеше якето си в ръка и ме подкани:
- Първолета, хайде да тръгваме. Там ще е още по-интересна работата, която съм ти приготвил.
Станах, взех си якето от закачалката зад вратата, облякох се и тръгнахме.
Ателието на Илия Беширов се намира в подножието на Врачанския балкан, в дясно в подножието на хижата. Пътя от галерията до него е около петнадесетина минутки. Вървяхме мълчаливо по пътя. По едно време стигнахме до две еднакви къщи – големи, видимо двуетажни, с остри покриви.
- Пристигнахме. – каза той. Бръкна в джоба на якето си извади един ключ и ми го подаде. – Това е твоят ключ от моето ателие. Докато си на стаж при мен ще имаш ключ от ателието ми – твой е. Дал съм на децата си. Този е за теб, от днес ти си моята втора дъщеря. – в този момент се почувствах странно. Обзе ме невероятно чувство, един непознат за мен човек ме приемаше като част от своя свят. Приятно, мило и незабравимо посрещане, което остана в мен за цял живот.
Отключих огромната врата и ахнах … пред мен се отвори огромно пространство в средата на което се издигаше висок до тавана макет на някакъв мъж в църковно облекло … сащисах се. Тогава този на вид малък човек се разсмя с пълно гърло:
- Изплаши ли се?!?!? Това ще бъде паметник на Св. Софрони Врачански, ще бъде в центъра на града, в края на ул. “Търговска”. Това е макетът по който ще бъде направен паметника. Ето тук – той ми показа един скулптурен статив – ще бъде твоето работно – ще работиш по зададени от мен теми. Изкуството е свързано с много труд и постоянство. За да успееш да развиеш заложбите си, да извадиш на бял свят своето усещане за света около теб е необходим страшно много труд – това го запомни. Ето там – и той посочи в единия ъгъл на помещението – се намира глината. Ето там – посочи ми стълбището срещу вратата – са стълбите към стаята горе. Ето там е масата за почивка и пейката около нея. … - така като да ме настаняваше в нов дом той ми посочваше едно по едно местата, инструментите и всичко от което се нуждае човек, за да може да пресъздава своите идеи в пластики.
Този човек ме прие като своето трето дете и си останах за него такова до последните му дни … той се вълнуваше, когато се занимавах с дизайн на облеклото, когато родителите ми не ми разрешиха да започна работа като дизайнер в ЦНСМ Боряна, Червен бряг той плака заедно с мен, когато направих първото си модно ревю в бар-дискотека Мариус във Враца той присъства, когато започнах да правя дрехи и участвам в модните ревюта на Ариес уникат – той ме насърчаваше, когато на 30- я си рожден ден взех решение да кандидатствам и уча Арт дизайн в Нов български университет той ме насърчи, също когато реших да запиша и уча магистратура по Изкуствознание … винаги, когато си ходех на Враца през годините аз отивах и се срещах с него. За мен той бе Бащата, с когото можех да споделям всичко, което ме вълнуваше в изкуството, той ме разбираше, даваше ми опора и вяра в това, което се стремях да постигна.
Говорехме за изкуството, за живота, за това кой какво е видял, прочел, научил, споделяхме си лични неща … тежко преживяхме и двамата раздялата със сина му Роберто … радвахме се на раждането на внучката му Лия … плакахме когато почина мама … След това си ходех на Враца само за Коледа за помена на мама … и така, когато си отидох на Коледа 2006 г. минах покрай къщата му срещу Николачковото кафене … замръзнах … той ме гледаше все така спокоен от снимката на един огромен некролог, залепен на входната врата. Бе починал на 17 април същата година. Стана ми студено … и страшно … защото никъде не бях прочела за неговата смърт. Той бе един от големите автори в скулптурата за времето в което живеех. Във вестниците и по новините вървяха какви ли не неща от това кой кого убил, окрал, кой какво казал и т.н. … а за човекът, който бе останал с творбите си в историята на държавата ни – нищо … едно голямо нищо, което бе отбелязано само с една статия в местен вестник.
Илия Беширов бе роден на 20.10.1936 г. в с. Рогозен. Бил е директор на Каменоделното училище в Кунино. Директор на Художествената галерия в гр. Враца. Илия Беширов бе великолепен човек, който обичаше света около себе си, раздаваше му се, радваше му се и го пресъздаваше по свой начин, като не преставаше да се труди. Освен семейството, приятелите, живота, скулптурата той обичаше и живописта.
Благодарна съм на дъщеря му Веселка, че направи негова страница в интернет пространството, където когато имам потребност мога да остана насаме с него дори и по този начин.
На 20.10.2011 г. в Художествената галерия в гр. Враца се открива изложба по случай 75 години от рождението му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар