Преди години, а и до сега, поради историческите обстоятелства жените в палестинските села са прекарвали дните си в тежък труд, а през сводобното си време се занимавали с шиене, бродерия и изработка на глинени предмети. Бродерията се разпространявала от къща на къща из цяла Палестина като тържествата са били едно от местата къде всяка жена показвала своето майсторство подобно на българските традиции за обличане на красиви носии по време на празник.
Особено важно било приготвянето на чеиз за булката. Той включвал задължително дрехи и други принадлежности, като сред тях е имало: 12 рокли, покривало за глава, голям шал, булчинска кърпа, калъф за кохл – молив за очи и възглавници, и всички те са били ръчно избродирани.
Да се избродира една рокля отнема между 5-6 месеца, а понякога и повече, в зависимост от сложността на рисунките, като обучението на момичетата в бродирането е започвало с навършването им на 12 годишна възраст.
Всеки район си е имал свое собствено облекло, което го отличавало от останалите по отношение на плата който е използван, цветовете и рисунките.
След превземането на Палестина и създаването на Израел голяма част от населението е било прогонено от родните си места и при смесването на представители на различни региони на едно място са се създали нови отличителни носии, например за областа Рамалла се е бродирала палма като отличителен знак. В началото платовете са се тъчели ръчно в Палестина, копринените конци са се внасяли от Сирия, а останалите принаделжности от Сирия, Египет и другите арабски страни.
През 30-те години на миналият век в Палестина навлезли машинно тъканите платове, които изместили ръчно тъканите, а конците, внасяни от Сирия били заместени с френски поради това, че били с по-високо качество и по-лесно се е работело с тях.
Животът в бежанските лагери променя целта на бродирането, то вече се превръща в един от източниците на препитание, така женските организации създават групи за бродиране, а готовата продукция се продава навън. Това е и една от причините палестинските традиционни дрехи да станат толкова известни, да се запазят като културен облик и да допринесат поне малко за икономическото оцеляване на хората в страната.
Интифадата също слага своят отпечатък върху този занаят, тъй като бродериите, изобразяващи природната красота са били заменени с избродирани палестински знамена и лозунги, джамията Алакса, картата на Палестина, като първи такива са се появили в селата около Галилея.
Тук можете да разгледате снимки на облеклото в Палестина в началото на 20-ти век.
(от Интернет)
Няма коментари:
Публикуване на коментар